„Мисли
за любовта като за благодат.
Тя
не е средство за постигане на нещо,
а
е Алфата и Омегата.
Тя
е край сама по себе си.”
/„Любов
по време на холера”/
Г.Г.
Маркес
NOTE:
Изгледах
филма (купих
си го днес, като буквално инстинктивно взех кутията точно с него в „Лидъл” на
обяд, а едва вечерта през мен мина мисълта, че точно тази книга бе в „Знак на
съдбата”)
и ме споходиха толкова отговори, но сега си мисля само как ще си легна да спя
усмихната. А утре, като ми остане време ще си споделя мислите. Спомних си за
един сънуван сън и за един чай, хах... И може би някъде в развоя на действието
се появява изначалното Serendipity и
вечният лайт мотив за скалата и един град ... С една дума – картината на
глобалното цяло в историята за Голямата отвъдвремева любов е доста по-различна
от единичният сюжет... ;)
Ели
!!!*
***
*****
