Пролетна синева…
„Превръща
се във спомен светлината,
на езерото с късния отблясък…“
Във бистри езерни води
се скри бездумна светлината,
прегърна своите мечти,
намигна тя на тишината.
Небето песни пак запя,
роди невидима надежда,
звезда магическа изгря,
от нея сила се процежда.
Следите времето изпи
и ги превърна във подкови,
един копнеж във джоба скри,
усмихна се с очите нови.
Във пролетната синева,
ята от птици засноваха,
със свойте вятърни крила,
те със безкрайното се сляха.
08.04.2019г.
Елица
