Единствен бил си…
от оня миг измина много време
безкрайни зими слънчеви лета
във мислите ми спомени поспрели
лекуват наранената душа
Единствен бил си
нямало е други в сърцето ми
мечтите ми в кръвта
изчезнал си от общата ни стряха
обърнал си в дуалност вечността
останала съм боса и самичка
под мрачното небе накрай света
спасила ме вълшебната рекичка
и вярата ми в звездната съдба
откри ме пак
след милион години
запали огънят във моите крила
във думите ти вятърно-красиви
отново се почувствах синева
но правилата днеска са различни
живеем в две различни равнини
по пътища вълшебни и логични
оставяме безименни следи
пробуждането чука на вратата
зовът ни пак магични небеса
далече ще остане тъмнината
а пътен знак ще бъде Любовта
14.10.2016г.
Елица
