Проблясъци…
Проблясва тихо в тъмнината
далечна бяла светлина,
трепти във мене пак съдбата,
завита с късче тишина.
Прибирам в длани страховете,
с копнежите ехтя във тон,
прегърната от ветровете,
с душата ти летя в синхрон.
Обичам ярко, във червено,
все скривам тайни във дъжда,
а после леко нажежено,
прошепвам ти : „Със мен ела“.
И ти ме следваш – мил и вечен -
отколешната ми тъга,
хлапак чаровен и небрежен
с набола лекичко брада.
Усмихваш ми се някак криво
със устните си – тебешир
и аз се впускам тъй щастливо
във нашия горящ всемир.
Оставам твоя – звук и нежност,
с любов изпълнено сърце,
усмихната насън безбрежност
и куп мечти в едно небе.
10.01.2019г.
Елица
*****
