Летеж...

Летеж…

устремна се смее пролетта

бяла във зениците ми скита

пак търкулнах нейде любовта

от копнеж по вятъра пропита

цвете във косите си втъках

новите си дрехи сложих

танц на свободата изиграх

всякакви вълшебности приложих

той ме гледа тихо от далеч

маха ми през сълзи със усмивка

дивият му пламенен летеж

ме превръща в огнена щастливка

после залез лекичко изгря

и мечтите в звездното досбъдна

славей сладка песен ми изпя

вярата ми в радост преобърна

08.03.2016г.

Елица

Зимна река...

  

Зимна река…

През зимата замръзна и не пее

водите се превърнаха във лед

до пролетта така ще оцелее

прошепнала магически обет.

А вятърът я гали със усмивка

разстила по брега и тишина

показва И че още е щастливка

под зимната студена пелена.

Реката спи притихнала сънува

вълшебни сънища за път и светлина

към бъдното се готви да пътува

когато се завърне радостта.

26.01.2016г.

Елица

Оцелели...

Оцелели…

Изправих се на стръмната скала

косите ми попиха ветровете

далеч остана страшната тъма

преборени пламтяха страховете

Зовях те до последния си дъх

морето ми отвръщаше безгласно

а после от безименния връх

си тръгнах по пътеката на дясно

Не ми останаха в дълбокото сълзи

ала те виждах със очите слепи

невидим глас ми каза „Замълчи“

печатът ми удари „Оцелели“

измина много време от тогаз

ала аз все така по стъпките ти скитам

и пазя чувството дълбоко в нас

на сън със него в бъдното политам

и зная че ще дойде ден

когато ще прелея цяла в тебе

духа ми от духа ти озарен

ще победи нестихващото време

25.01.2016г.

Елица

                                 *****

Веднъж когато...

Music waterfalls... 

                                                            (на бял кон...)

Веднъж когато…

                        

                                  на вятъра (ми)

веднъж когато бях парче от изгрев

видях те разноцветен във дъжда

във моя свят за смелите измислен

те нарисувах с шепот от листа

запазих те в частичка от сърцето

за да е топло щом настъпи студ

и винаги поглеждайки небето

аз знаех че не може да си друг

ти бе героя в моята вселена

спасителя на кроткия ми рай

една мечта на път осъществена

и силата на звездния безкрай

без думи ми нашепваше поеми

люлееше ме в своите ръце

а мислите на кръстопът поспрели

раздипляше сред синьото море

живеех във вълшебното безвремие

докато пак Земята ме роди

и в древно недописано поверие

духът ми да се бори отреди

сега те чакам речна и пречистена

сред златото на източно поле

за тебе само съм била измислена

във приказка от много векове

04.03.2015г.

@Eli

*****

Летни чернови...

---

***

(към вятъра)

Завъртя ме във кръг

От обичане, Ветре

Като пясък и стон

Ме разпръсна по връх

Нарисува в ръцете ми

Камъни цветни

А очите изпълни

Със слънце в простор

Извървях те нагоре

Стаила дъха си

После малко поспрях

За да видя света

И нечакайки тръгнах

Към незнайно убежище

Без във джоба да имам

За прощаване влог

Дълго слизах надолу

Заораха следите ми

А в душата ми тътен

От въртящи пера

Цвете жълто намерих

До скала непоръбена

В него скрих тишината

От гласът на вода

Вече всичко утихна

Вътре тлея пречистена

А дървета ме пазят

По избрания път

Ще те чакам далече

Съвършено разлистена

Там където се случва

Във безкрайно мигът

19.08.2013г.

@Eli

с.**** ****

(след изкачването на връх Васильов)

---