Завръщане...
От тихите потоци на сърцето
се лее мойта звездна сила,
събирам в мен без страх небето,
аз път към бъдното открила.
Запалила съм вечен огън,
във джоба истините скрила,
дочувам пак далечен вопъл,
дъхът ми в него с вик попива.
Любима сянка все ме следва,
брои следите мълчалива,
ликът и тихичко потрепва,
в картина цветно-песъчлива.
Накрая вкъщи се завръщам,
очите си във стих прибирам,
и знам съдбата преобръщам,
докато цяла в теб се сбирам.
Научих много нови тайни,
разказаха ми ги предците,
по пътищата ни омайни,
ще се досбъднат, знай, мечтите.
А най-накрая пак свободни,
ний във безкрая ще се реем,
със наште мисли животворни,
за вечност нова ще изгреем.
04.09.2017г.
Елица
*****
