Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет yanni. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет yanni. Показване на всички публикации

неделя, 26 април 2015 г.

Една надежда....



Една надежда...

Една надежда грее във сърцето
препуска през пространства и зари
тя отразява синьото в небето
и пламъка е в начии очи.

В зората пише песни и поеми
със залеза отлита надалеч
доверие не дава тя на всеки
понякога превръща се в гърмеж.

Земята я запазва непреклонна
пречиства я във бисерна вода
за вярващите тя е животворна
неверници кръщава в свобода.

Една надежда тихо в мене срича
и в нечий сън попива със нощта
на сбъдване космическо обрича
живота ни роден от светлина.

26.04.2015г.
@Eli

                         

                     ********

понеделник, 19 януари 2015 г.

Един във друг...



Един във друг…

написахме се в предния живот
аз бях жена изваяна от вятър
ти бе небесен дивен свод
в космическия непонятен театър

обичах те от залез до зори
треперейки във твоите обятия
страстта ни раждаше звезди
на северни неистови сияния

ти беше котва беше и брега
на скитащата ми душа немирна
изгаряше ме в своята тъга
от нежност дива и ефирна

по тялото ти стъпвах със нозе
по-боси от покоя и Всемира
а мислите си къпех в дъждове
и чувствах се изстрадано щастлива

в проблясъка на утрото сама
на моята скала излизах гордо
и нежно ти помахвах със ръка
отвръщаше с усмивка животворно

един във друг останахме така
до сетния си дъх благословенни
закриляше ни сребърна река
мечтите ни събрала съкровенни

19.01.2015г.
@Eli


                            ***** 

вторник, 10 септември 2013 г.

Август си отиде…





"Човешките пътища не водят до никъде.
Важното е да вървиш".

                                     Антон Дончев








цитат и снимка
от ~ Страничката на Маги ~ във FB






Август си отиде…

полека август си отиде
а мечтите
се претопиха в облаци
и синева
по-слабо заблестяха пак
звездите
по-тиха стана
песента

а птиците със жиците
се сляха
разпериха изпръхнали
крила
и тайната им
ветрове запяха
раздиплиха я в клони
и листа

реките затрептяха в цвят
сребристо
окъпани от дъжд
и самота
по бреговете им копнежите
лъчисто
се скриха във смълчаните
цветя

във малка къща спяща
сред тревите
вълшебен зов за нечия
любов
послание написа
на стените
отрязан миг
от книгата Живот

картината замръзна
във сърцето
душата с огнен плам
я съхрани
една жена закрачи
през полето
по своя път през есенните
дни

10.09.2013г.
@Eli






 

***