Пренаписваща…
(За Вярата, Надеждата и Любовта в действие)
Различно бие моето сърце,
във тези дни усилва своя ритъм,
притискам го аз нежно със ръце,
къде препуска тихичко го питам.
А то ми шепне: „С Вярата във ход
изследвам твойте стари звездни тайни,
от времето, когато бе пилот
и скиташе по пътища незнайни.“
Усмихвам се и знам, че е било,
във друг живот и друго измерение,
посягам да напиша пак писмо
на онзи, който вярва без съмнение.
Събирам ги писмата вътре в мен
на кладата им всяка нощ изгарям,
а после във изгряващия ден
на някого в душата се смалявам.
Надеждата е пътния ми знак,
прегръщам я и крача все нагоре
и битки водя със невидим враг
полека си възвръщам всичко мое.
А послеписа знам ще е Любов –
онази безусловна тиха вечност
за мен и теб сред звезден благослов
преплетени в космичната безбрежност.
17.09.2021г.
Елица
*****
