Очакване…
Аз все те чакам, чакам и трептя,
във звездните морета се оглеждам,
със тайната си сила в теб блестя,
в Плеядите отново те отвеждам.
Пак боси скитаме по оня бряг
запазил имената ни красиви,
затрупани от пясъчния сняг
на дни и нощи синьо мълчаливи.
Надеждата се спуска по въже
изплетено от общата ни същност,
пак лудо бие твоето сърце,
а аз съм в плен на непозната мъдрост.
Засвирваш тихо стария рефрен,
със пръсти по косите ми пробягваш,
от моята усмивка озарен
към бъдното ръцете си протягаш.
И става чудо – двама сме в едно,
оставаме във Пето измерение,
разпервам свойто вятърно крило,
със теб до мен в магично единение.
25.06.2019г.
Елица
