Без страх....

 

Без страх....

Аз вече не изпитвам страх

На възели завързах ветровете

Мечтите си превърнати на прах

Ги пратих да открият бреговете

Където боса мога да вървя

Но без до кръв да израня нозете

И до скала глава да приютя

Когато ме застигнат дъждовете

Очите си преобразих в река

От сълзите които сътвориха

И в тихата им есенна тъга

Копнежите ми бързо се стопиха

Но все така не мога да заспя

И чувствам тъмнината със надежда

През старата открехната врата

Невидимо пак някой ме поглежда

Ала бездумна в самота стоя

Далече от любовните жарави

И някой ден в простор ще се стопя

Последвала сакралните сигнали

08.11.2013г.

@Eli

---

***

***

Беклемето - август, 2013та :))

***

(на моите момчета)

Обичам гласовете им

Във утрото

И малките усмихнати

Лица

Очите им събудени

С въпросите

В които се процежда

Светлина

А босите им стъпки

Като песен са

Веднъж е рок

А друг път ритъм блус

Харесвам да ми казват

Есенна

А да ме гледат

В пролетен ракурс

Когато се докосваме

Със дланите

От нас се раждат

Вятър и небе

А винаги

Лечение за раните

Са танци

Със русалкови криле

Те само дават

Смисъл на живота ми

И ден след ден

Ме карат да летя

Търкулнала по стръмното

Съдбата си

В сърцата им

Осмислена туптя

04.11.2013г.

@Eli

---

***

Мистични времена...

... или за глътка споделена Свобода с Вили:)

Поздрав за всички мистериозни приятелки - мечтателки 

препускащи по пътищата на времето!!!:))

С обич,

            Ели 

Не е било....

Не е било…

(усещане за Де ЖаВю)

не е било Любов

било е наказание

за грешките

от миналите дни

безгласно Ехо

скрито в разстояние

в което скитат

детските мечти

китарни звуци

бяло сред гората

и две очи

по пистата във прах

една душа на път

към светлината

и друга

завъртяна в своя страх

обяздени в реалното

години

заровена емоция

в жарта

и думите написани

във рими

посипани на рафта

със листа

внезапен образ

сенчест скита в мрака

протягам му

трепереща ръка

но търси друг

далеч от мойта стряха

безмълвно го обича

със тъга

дали ще бъде

някога свободен

и приютен

в любимите ръце

не зная

ала пътя е отворен

за сбъдване

в безкрайното небе

04.11.2013г.

(на Един човек от далечното минало)

@Eli

---

***

Отлитане....

 

Отлитане…

във приказната горска синева

една мечта се пръсна на парчета

от нея се посипаха листа

вода избликна в тъмните дерета…

в небето птица нейде отлетя

подирила простор в смълчана вечност

и само стъпки в есенна трева

след нея разпиляха късче нежност…

запяха тихо вятър и звезди

надежда огнена в мъгливото родиха

започнали там някога в преди

те бъдещето с обич сътвориха…

01.11.2013г.

@Eli

---

 

 ***