Powered By Blogger

вторник, 2 май 2017 г.

Вибрираш в мен...






Вибрираш в мен…

вибрираш в мен и в тази пролет
отново съм усмихната добра
а ведрия ми звезден полет
блести със нова бяла светлина

усещам те частичке вечност
в очите ми се скиташ и гориш
от погледа ми атомите нежност
в душата си неистово топиш

прегръщаш ме безгласно отдалече
изпяваш ме във песен сред нощта
а времето на чакане обрече
копнежа ни за вечна свобода

спокоен си защото мен ме има
докато дишам ти ще си добре
безсмъртната магическа любима
родена на далечни брегове

преследвай начертаната посока
носи любов към мен и към света
една мечта вълшебна и дълбока
ще се досбъдне в мойта равнина

02.05.2017г.
Елица


Когато се пресрещнат световете...






Когато се  пресрещнат световете...

понякога ужасно ме болиш
избиват в мен със писък празнотите
в дълбокото ми огнено трептиш
гласът ти в капилярите ми скрит е

в такива мигове усещам самота
разкъсвам се на хиляди вселени
а тъмната надрана тишина
поглъща мойте мисли оцелели

усещаш ли когато съм така
безкрайно крехка вятърно ранима
изпращаш ли ми тиха светлина
от времето когато бях щастлива

изминали са хиляди лета
пречистиха се в този свят душите
зове ни пак далечна синева
а пътя ни сред облаците скрит е

аз искам пак до нашето море
единствено във мене да се взираш
а в цветното магическо небе
за вечност същността си да откриваш

ще бъдем пак високи и добри
две птици със криле от боговете
отново ще изгреем във Преди
когато се  пресрещнат световете

01.05.2017г.
Елица

понеделник, 1 май 2017 г.

Силата на общия ни зов...



"Бъди готов да видиш света по нов, нестандартен начин
и той ще стане такъв!"

Дейл Карнеги



снимка и цитат
страничка „Чудотворки” във ФБ




Силата на общия ни зов...

междузвездни цветни коловози
сипят във очите светлина
вятърът една надежда носи
влива я във моята душа

шепна ти безкрайна от далече
в думите си вплитам обичта
лятото във минало предрече
ще се върнеш някога с дъжда

ще запееш песен светлокоса
и ще пламне моето сърце
ще изтичам аз към тебе боса
ще ме стоплиш с двете си ръце

ще се слеят нашите вселени
сбъднат ще е кош от чудеса
а мечтите в бури оцелели
ще отключат тайнствена врата

времето завинаги поспряло
ще събуди с вяра вечността
в неговото огнено махало
нежна ще изгрее любовта

минало ще бъде тъмнината
пътят ни нагоре ще е нов
ще разказва с трепет тишината
за силата на общия ни зов

01.05.2017г.
Елица


*****