Стръмни небеса...

 

 

Стръмни небеса…

 

Вървим със теб по стръмни небеса

и раждаме магически копнежи,

тъй моята във твоята ръка

преследва стари вятърни стремежи.

 

Една любов е нашата съдба,

калена в бури тихо оцелява,

тя моята усмивка и гласа

небрежно в тебе винаги вклинява.

 

Обичаш смелостта ми във анфас,

а войнът в мен неспирно ти говори,

заклева те да вярваш в нас

и в сините раздиплени простори.

 

И тъй по пътя трепетно летим

и ставаме по-мъдри в дните,

един във друг неспирно се топим

и с вярата досбъдваме мечтите.

 

Не е предвидено да има край

безбрежното е нашата посока –

ковем забравен и магичен Рай -

пазител на река дълбока.

 

11.11.2021г.

Елица

 

Честит празник на Св.Мина!

Семейството остава вечния спокоен пристан в нашето съществуване.

Да бъдем благодарни за споделената нежност и обич в семейния уют.

Да вярваме във вълшебства и да се опитваме винаги да избираме безрезервно човека до нас, защото това е гаранцията, че и той винаги ще избира нас. Сами избираме да принадлежим някому – за кратко, за дълго. Учим заедно уроци – лесни, трудни. Може би разковничето е да се опитваме да го живеем съвместния живот като детска игра и  винаги с радостен трепет в душите. Бъдете здрави, а в семейството избирайте винаги да се чувствате достатъчно и пълноценно обичани, преди всичко отдавайки своята любов!*

 Ели

 

*****

Разговор с Михаил...

 

 

 

Разговор с Михаил….

 

Душата ти се спря във мен

и тихичко следите ми загледа,

денят ми от усмивки озарен

подхвърли във небесното монета.

 

Попитах те дали ти е добре,

дали студа от есента прониква

във твоето измъчено сърце,

което пак и пак във мен притихва.

 

Отвърна ми, че чакаш мъдростта

от старите тегоби да избави

разчупената ни на две душа,

разказана в магичните скрижали.

 

Успокоих те смело че вървим

по пътя ни напред от Бог отворен

и куп вълшебства ний ще сътворим

при Извора далечен, животворен.

 

Подадох ти пак бледата ръка,

ти в нея сложи камъче за вечност,

прошепнах ти със скритата тъга,

че все така оставам стръкче нежност,

 

във твоя сън, в Зората, във дъжда,

във сбраните във тебе разстояния

и песента кънтяща във кръвта -

една звезда с магически послания.

 

А после се стопих сред ветрове,

до Слънцето достигнах и целунах

пак твоето обичано лице,

с което вътре в мене съществувах.

 

08.11.2021г.

Елица

 

 

По случай Архангеловден!*

Една алегория за любимия човек, който винаги носим вътре в себе си, пречупена през идеята, че Архангел Михаил е Светецът пазител, който има Пламък близнак и е вечната еманация на доброто и равновесието между двата свята! Снощи случайно чух песничката в поста! Много ми хареса и отива на мислите ми днес на празника.... Бъдете здрави, приятели! Бъдете добри и емпатични към тези, които ви заобикалят! Колкото и да ни е тежко на моменти, аз вярвам че добротата ражда доброта и направеното добро, връща към нас също добро умножено стократно!

Ели