* * * * *
през
дните вървя като шепотна птица
разперила
нежно за полет криле
и
случват ме вечер
в
безкрая звездите
а сутрин
изгрявам
в
щастливо небе
през
дните вървя като камък
и пепел
и търся
вълшебния истински бряг
на
пясъка там
е
изписано цветно
кога ще
те срещна в огромния свят
през
дните вървиш като вятър замислен
смълчано
ме гледаш
на сън
сред реки
и
странно дъхът ти от мен е белязан
сега и
преди
в сноп вълшебни
мечти
през дните
вървим като малки планети
и пътища
търсим
сред слънца
и луни
Съдбата
помагала май че на всеки
по
изгрев го вярвам
повярвай и
ти
@Eli
* * * * *
Този пост е поздрав към една колeжка от блог.бг, чийто стихове много харесвам - > http://mariniki.blog.bg/poezia/2012/07/02/prez-dnite.975047
ОтговорИзтриванеmarirniki, за пореден път ме провокира да отключа моите чувства по дадена тема... но някак при мен всичко се върза с мислите ми за изгрева, които все още напълно владеят цялото ми същество....
:)
трогната съм и очарована, Ели...
ОтговорИзтриванеопределено твоят стих звучи красиво и светло...
прегръщам те, най-сърдечно...с много обич...мариники...
Здрасти, мила,
ОтговорИзтриванерадвам се, че намина....
Тук ми е спокойно и през следващите месеци ще остана тук...
Ще поизчезна от блог.бг.
Идвай, ще се радвам!
Хубав следобед....
И аз те прегръщам....