*****
заплаквам всеки път
когато
вълни погалят моите коси
една скала
в безкрая ми нашепва
за миналите
тъй щастливи дни
сълзи-кристали
бавно се изливат
попиват във зелената трева
и своя път към бъдното
намират
а аз оставам
все така сама
очите ми –
две езерни подкови
се сливат като песен
със дъжда
и знам душата
всичко ще пребори
дори за миг в нощта да потъжа
заплаквам всеки път
когато
напиша Обич в синьото небе
а после сгушена
във скитащия вятър
у мен откривам
Твоето сърце
@Eli
Харесаха ми стиховете ти!
ОтговорИзтриванеЗдравей, Селвер,
ОтговорИзтриванерадвам се ако съм те докоснала...
Поздрави :)
Ели