Неразбраност....

*****

непонятни сини небеса

обгръщат измореното ми тяло

във люлка от звезди и тишина

душата ми полюшват онемяло

попиват мисли в сивият асфалт

стърчат дървета странно оцветени

там някъде до мигащ светофар

мечтите ми за малко са поспрели

в дълбокото извираща тъга

за кой ли път кръвта изпепелява

изтръпнало внезапно в летен студ

сърцето ми безмълвно се стопява

години чаках още от дете

една вълшебна близост да покълне

но този който исках да поспре

така и не успя да ми отвърне

Здравей мълвях под слънце и в дъжда

пред смърт дори самичка се изправих

не се страхувах даже да сгреша

условия на никой не поставих

дошло е време вече да реша

по кой съдбовен път да си замина

и себе си сама да утеша

че всяка трудност мога да премина

във шепите ще скрия обичта

под стъпките молитва да ме помни

а после ще потърся радостта

разперила крилете ветрогонни

@Eli