Powered By Blogger

четвъртък, 20 юни 2013 г.

Ревербериращо....







(в центрофугата на концентричните кръгове)


душата пак реверберира
със концентрични кръгове
в синхрон
във тялото ми дъждове
се впиват
запълват празнините с полутон

припомних си за кратко
разстояния
потънали във минали мъгли
в сърцето се пробудиха стенания
отново във дълбокото
боли

тъга иди си
искам да съм силна
да съм обляна
в слънчеви лъчи
и да вървя по пътя си стабилна
а музика в кръвта ми да звучи

изписвам по стените
сложни думи
определения за Тук и за Сега
а птиците пак воплите ми
чули
молитва ми прошепват зад гърба

реверберирам
става все по тясно
в ковчега ми от лед и от бетон
душата ми се смее
безпристрастно
преди последния си гневен стон

навън е топло
залезите греят
а изгревите мъка ги гори
след мене те аз знам
ще оцелеят
а аз ще се събудя във Преди

20.06.2013г.
@Eli


2 коментара:

  1. страхотен стих , особенно последния куплет. потръпнах от силата на думите ти.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, Ев!
    Радвам се винаги, като дойдеш насам...
    Някакво временно състояние, което излях в стих...
    Водите се поуспокоиха вече...
    Пак е слънчево...
    Прегръдки! :))

    ОтговорИзтриване