***
(към реката)
Говори
ми...
Искам
да те слушам...
Твоя
ромол...
В
къс от тъмнина...
Кара
ме отново
Да
се вслушвам...
Като
знак...
На
лунна светлина...
Камъчна
стоя...
Във
теб се взирам...
А
гласа ти...
Носи вечността....
Колко
дълго...
Стоплена
умирах...
А
сега съм цяла...
Живина...
Вятър
гали
Моето
дълбоко...
А
към теб...
Е
призрачно суров...
После
се изгубва
На
високо...
В
някакъв...
Реален
небосвод...
Аз
коси...
Във
бързеи раздиплям...
После
боса...
В
тебе се топя....
Във
душата ти
Без
глас притихвам...
А
след миг
Звездичина
летя....
Някъде
по изгрев...
Си
отивам...
Скрива
ме деня...
Във
своя храм...
Ала
образа си...
В
теб прибирам...
Воден
дом...
И
непристъпен блян...
18.08.2013г.
@Eli
с.**** ****
(там край реката)
Няма коментари:
Публикуване на коментар