Така ми се живее...
Така ми се живее че боли
За всяка глътка въздух бих убила
Бих издълбала в стръмното следи
Към храм където двама ни да скрия...
А вътре ще запаля свещ
С молитва да останем малко луди
С нестихващ във дълбокото копнеж
Сърцето ни на който да се чуди...
А пътя ще е вечният ни зов
Към себе си и мислите във полет
Ще бъде конструиран от Любов
А името му просто ще е Порив...
Ще оцелеем докато горим
Във Вечност претворявайки следите
С живеене от смърт ще се спасим
Запазвайки в дихание мечтите...
11.10.2013г.
@Eli
***
И често чудя се дори - живях ли?!
ОтговорИзтриванеили за другите наивно - съществувах...
дори и мислите прогонвах - грях са
и като светица тъжна - боледувах...
Но днеска се надявам - ще живея,
за себе си аз огън ще клада,
дори във самота така да тлея,
живота ще усещам във кръвта...
Чудничко!
ИзтриванеБравос, Бени!
And Thanks, dear!:))
Вече успях да те прегърна сутрешно в "тефтерчето",
ама го правя и тук, де...
Ели
пп : И ще мисля по въпроса где да ти обявя среща, като за петък в златната есен...;)