И пак ще бъдем два високи хълма…
Далече си но твърде близо
За малката ми светеща душа
Ръцете си протягам и докосвам
Сърцето ти раздиплено с дъжда
Не те виня със тихо постоянство
Прегръщам недослучена деня
Виновни са за нашето пиянство
Звездите и безкрая и дома
Чертая във небето сноп копнежи
Поемам трудно малка шепа дъх
Във пролетните бисерни валежи
Аз сътворявам стъпки, и цветя и мъх
Ще дойда там където синевата
Е очертала твоето легло
Вълшебна ще прогоня тъмнината
Останала с пречупено крило
И пак ще бъдем два високи хълма
И водопад и западна река
На времето кристален отпечатък
Ще пази любовта ни на брега
16.04.2014г.
@Eli
<3
unikalno silno
ОтговорИзтриванеТова и аз си го харесвам, Ев!
ИзтриванеДано да се сбъдне... по възможно най-добрия начин за душите ни...