Осем...

Късче свобода...

пее вятърът облечен есенно
и сипе от дърветата листа
обича пак в златистата тоналност
на пясъци заливащи брега

една вълна разтила кротки длани
по тихите умислeни скали
към чувствата в дълбокото приспани
обръща свойте бисерни очи

тя не вини за нищо океана
оставя се във неговия плен
за кой ли път безмълвно е разбрана
светът И е докрай осъществен

а вятър пее горе във небесното
търкаляйки по пътища листа
душата се издига над телесното
открила свойто късче свобода

17.11.2014
@Eli

Сенки и отражения...