(на бял кон...)
Веднъж когато…
на вятъра (ми)
веднъж когато бях парче от изгрев
видях те разноцветен във дъжда
във моя свят за смелите измислен
те нарисувах с шепот от листа
запазих те в частичка от сърцето
за да е топло щом настъпи студ
и винаги поглеждайки небето
аз знаех че не може да си друг
ти бе героя в моята вселена
спасителя на кроткия ми рай
една мечта на път осъществена
и силата на звездния безкрай
без думи ми нашепваше поеми
люлееше ме в своите ръце
а мислите на кръстопът поспрели
раздипляше сред синьото море
живеех във вълшебното безвремие
докато пак Земята ме роди
и в древно недописано поверие
духът ми да се бори отреди
сега те чакам речна и пречистена
сред златото на източно поле
за тебе само съм била измислена
във приказка от много векове
04.03.2015г.
@Eli
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар