Липсваш ми...
Въпреки, че те усещам във всеки дъх, в сезоните, в мислите си... Винаги...
Бързо изтекоха 25 години. А сякаш пак съм в оня миг, в който ти премина в
другия, невидим свят. Все така помня усмивката ти, любимия глас. И по някакъв
свой начин оставам малка. Тринайсет годишна. Част от времето спря в оня миг, в
който се разделихме. Оттогава вървя самичка по пътя и все търся следи от теб,
от разговорите ни, от топлината и нежността, която споделихме макар и за
кратко. Знам, че където и да си аз ти липсвам, така както ти липсваш на мен.
Знай, че чакам оня миг на Безвремие, в който ще можем отново да се прегърнем
завинаги, да преплетем думи, да се вгледам в очите ти, да докосна топлата ти
ръка. Чудо ще бъде, но ще е хубаво.
Липсваш ми,
мамо...
Ели
Няма коментари:
Публикуване на коментар