Somewhere in the wind....: До старата прекършена ограда….

понеделник, 4 декември 2017 г.

(За тъгата…)

Понякога тъгата се събужда,

отворила очи се стрелва в бяло,

тя през ключалка тихо се промушва,

изгубва се в небето разпиляно.

Превръща се във песен и усмивка,

в една монета хвърлена в полето,

във звездното изписвайки Щастливка,

пречистена се връща във сърцето.

А то не пита, лекичко препуска,

към своята далечна вечна спирка,

по стръмното невидимо се спуска,

надувайки вълшебната си свирка.

Накрая всеки спомен избледнява,

пресътворен във вятър и награда,

една любов единствено остава,

до старата прекършена ограда.

04.12.2017г.

Елица