Изстрадано…

Изстрадано…

(Нека бъдем свободни)

Кармично е било, но вече свърши,

не ще си падна повече по теб,

тегобата докрайно ме прекърши

докато търсех твоя ням ответ.

Аз днес съм друга – силна и спокойна,

с разперени под слънцето криле,

наричат ме звездица чудотворна –

пазител на безкрайното небе.

Обичана съм. Имам свойто място

в едно любимо огнено сърце,

отново е съзвучно и прекрасно

за нашите преплетени ръце.

Ти си далечен – тъмен и опасен,

погубвал си ме, зная, не веднъж,

но в мислите ми си пределно ясен,

изстинах аз към тебе отведнъж.

Запазиха ме. Този път е друго.

Не пламнах като факла. Не умрях.

Дочакахме божественото чудо.

Вселената във себе си прибрах.

И продължавам пътя си нататък

в магическата българска земя,

изстрадах те докрайно, без остатък.

Написах на асфалта: Свобода.

11.05.2020г.

Елица

******

******