Пренаписваща...

 

 

Пренаписваща…

(За Вярата, Надеждата и Любовта в действие)

 

Различно бие моето сърце,

във тези дни усилва своя ритъм,

притискам го аз нежно със ръце,

къде препуска тихичко го питам.

 

А то ми шепне: „С Вярата във ход

изследвам твойте стари звездни тайни,

от времето, когато бе пилот

и скиташе по пътища незнайни.“

 

Усмихвам се и знам, че е било,

във друг живот и друго измерение,

посягам да напиша пак писмо

на онзи, който вярва без съмнение.

 

Събирам ги писмата вътре в мен

на кладата им всяка нощ изгарям,

а после във изгряващия ден

на някого в душата се смалявам.

 

Надеждата е пътния ми знак,

прегръщам я и крача все нагоре

и битки водя със невидим враг

полека си възвръщам всичко мое.

 

А послеписа знам ще е Любов –

онази безусловна тиха вечност

за мен и теб сред звезден благослов

преплетени в космичната безбрежност.

 

17.09.2021г.

Елица

 

 

*****