Внезапен сън...

 

 

Внезапен сън...

 

Понякога се случва да заспя

докато бавно крача по дъгата

и виждам тихо своята съдба,

в която съм частичка пак от Рая.

 

Подскачам смела с огнено въже,

а той стои до мен и наблюдава,

косата ми завързва със небе,

копнежа му във мене се вклинява.

 

И двама пак играем на любов,

на споделени неми разстояния,

у мене той пулсира като нов -

пресътворен от северни сияния.

 

Внезапно се събуждам и вървя

отново във наземната действителност,

молитва за досбъдване мълвя

отърсена от чужда разточителност.

 

А вярата отнасям вътре в мен

към Пето многостранно измерение,

за него аз оставам вечен ден,

във който вярва без съмнение.

 

17.10.2021г.

Елица

 

 

 *****