Космично единение...
Аз често отразявам тишина,
която от дълбокото ти идва
и виждам твойте вятърни крила
разтворени във форма на молитва.
Тогава ставам тиха и боля,
по облаци замислена подскачам,
на ум броя броилка за деца,
мечтите си в антрето ни окачам.
И все ме връща в тебе любовта,
от извора ми лекичко избликва,
нашепва ми, че нашата врата
за двама ни магично ще откликва.
Спокойна съм и пламенно блестя,
а твойте устни все така ме пият,
през времето напредвам и горя,
със изпитанията смела свиквам.
Защото е орисано така -
за другите със тебе сме спасение,
за вечност ще е моята душа
със твоята в космично единение.
05.12.2021г.
Елица
На Жоро с много обич
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар