Разговор със сърцето...

 

Разговор със сърцето...

На кръстопът застанах с вяра

отчупих малък къс небе,

във много битки оцеляла

ме срещна моето сърце.

То тихо смело проговори

поглеждайки във мен с очи:

"Вървя със теб в безброй простори

и пазя твоите лъчи.

Ти Извор си, и брод, и вечност,

звезда от древни времена

изваяна си от човечност

по много стари правила.

Самичка скиташ рой години

и пренаписваш мъдростта,

в ръцете ти са се стаили

ескизите на любовта.

Аз зная много ти изстрада,

но се запали твоя плам,

завинаги ще бъдеш млада

в живот щастлив, необуздан.

Реката в теб тече с посока,

а разумът ти е водач,

душата ти все тъй дълбока,

раздипляш нежна всеки здрач.

Реди се пъзелът, не спира,

редува действие с антракт,

а вътре в тебе все пулсира

един магически контракт.

Обели зная коленете,

преви снагата си на две,

шептя без глас на ветровете

и бе разплакано дете.

Горчивка тежка ти понесе,

към теб грешаха, но уви,

тъгата си напред отнесе

със прошка в своите следи.

Но туй потребно беше, мила,

за да се върнеш във света

и пак да светиш неранима

и през деня и през нощта.

Нарастна в тебе добротата,

запяха твоите крила,

отново с тебе светлината

безсмъртието изкова.

И зная всичко ще пребориш

финалът пак ще е Любов,

врати към Рая ще отвориш

за нов божествен благослов.

А аз ще бия вътре в тебе

за радост на деди, деца,

ще спре забързаното време

за всяка огнена душа."

Изслушах аз сърцето мило

и лекокрила продължих

припомнила си пак щастливо,

че СуперНова се родих.

24.01.2022г.

Елица