Изпуснат четвъртък...

 

 

Изпуснат четвъртък....

 

Четвъртък е изпуснат стихотворно

от тихата замислена неделя

изпил е той редица сънотворни,

които ако търся, ще намеря.

Какво се случва във четвъртък питаш -

ами събуждам се със дъх на лято

и някъде към осем сътворена

започвам да броя, но наобратно.

До девет пък си пийвам от кафето

с любимия се смея и намигам

извиквам вътре в себе си детето

във мислите си надалече стигам.

Към десет вече истински работя

над себе си, но също и за други

подтиснала съм лъвската природа

умът ми над загадките се чуди.

По обед съм разрошено квадратна

и хиляди мечти във шепи сбирам

докъмто два аз ставам необятна

пътеките на някъде събирам.

Тъй после следва три и късна сбирка

с приятелите чакащи вълшебство

усещам се наистина щастливка

разказвам им за щурото си детство.

Пристига пет и края ми работен

с количката препускам в светлосенки

понякога съм светъл дъжд гръмовен

а друг път съм в торбичката за дренки.

Пристигнала до вкъщи се прибирам

и лекичко дъха си разпилявам

Ези - Тура във джобчето си скривам

и своята усмивка подарявам.

А той ме чака влюбен и пулсира

прегръща ме с нестихваща надежда,

бутонът на сърцето ми намира

натиска го, а после ме преглежда.

И ставам цялата звезди и думи

небето ми напомня, че обичам,

във тази нежност скрита помежду ни

аз бяла след мечтите тичам.

Накрая ли - завивка, чайче,

разказани истории вълшебни

четвъртък се превръща в зайче

под пръстите ми огнено нетленни.

 

11.02.2022г.

Елица