На Богоявление...

 

 

 

На Богоявление…

(Нещо като Откровение...)

 

Държа везните милион лета

на Е-тата и И-тата съм стожер,

но още десет моята душа,

спасява във един отровен кошер.

 

И тихо ненатрапливо блестя,

преглътнала обиди и неправди,

преборих смела неведнъж смъртта,

без да ламптя за почести, награди.

 

Живота вътре в мен е като стих,

послание без край от ветровете,

със постоянство огнено сразих

през моята усмивка враговете.

 

С косите ми все шепне Любовта,

Надеждата пък в костите ми пее,

очите ми са Вяра за света,

че дълголетен всеки ще живее.

 

Заклета съм от Бог да бъда войн

и винаги Доброто да ме води,

завой преодолявам след завой,

обединявам нации, народи.

 

Тъй щом тринадесет навършим сто,

ще има вече стълба към небето,

ще се разлисти новото дърво,

възвръщайки ни туй, що бе отнето.

 

06.01.2024г.

Елица

 

 Postman for him 2024’ поезия

 

To You