Илюзията смърт...

 

 

 

 

Илюзията смърт...

 

А може би смъртта ни е илюзия,

безмерно наказание, тъга,

за тез които в костите се взират,

и дирижират с егото света.

 

И зная мама тихо се пробуди,

в една далечна приказна страна,

отхвърлила насаждани заблуди

спокойна заживя като звезда.

 

Тъгува само в дните си за мене,

разбра коя съм ала след дъха,

и все брои забързаното време

лекуващо в снагата ми Гласа.

 

А аз пристъпвам бавно, наблюдавам,

разлиствам се през сълзи и през смях,

ранена много пъти - падам, ставам,

във тъмна бездна сам сама изгрях.

 

Необратимо е! Промяна славна

тече през паралелите в нощта,

меридианите са с роля Главна

доброто те ще пазят във света.

 

Тъй който вярва в свойта звездна сила

и все напред го води Любовта,

отново със изгубена роднина

ще се прегърне някога в дъжда,

 

защото Бог орисва нова Вечност

за старият изгубен Рай,

разковниче е думата Човечност,

тя пренаписва Земния безкрай.

 

09.03.2024г.

Елица Бояджиева

 

На мама с много обич*

Размисли по Задушница

 

You Just have a little faith!...