Powered By Blogger

петък, 4 ноември 2016 г.

Във думите съм скрила светлина...




Във думите съм скрила светлина...

                            „Сънувам ли свят на поезия?”
                                                          
Sanvali

Във думите съм скрила светлина
От сричките безмълвна я разплитам
Разказвам в нея тихо любовта
Далече във безкрайното политам

Превръщам се във сребърна звезда
И всички свои тайни доизписвам
Във небосвода скитам и блестя
Косите си измислена разлиствам

Един орел ме следва със очи
И пази тишината в мойте кости
От нея във душата ми вали
Вълшебен дъжд сред есенните нощи

А в утрото отново съм жена
Една красива многозвучна нежност
И все така към бъдното горя
Еднопосочно със космическата вечност

04.11.2016г.
Елица

4 коментара:

  1. Отговори
    1. Радвам се, че сме в единомислие!
      Поздрави! :)

      Eли

      Изтриване
  2. Да, Sanvali. Това Е Истина.
    tolja

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не съм Санвали, а Ели с псевдоним Melanie! Просто използвах за стихчето, като мото-провокирано цитат от стихче на Саня.
      Поздрави! Този блог е на друга вятърна душа, не на Саня.

      Ели

      Изтриване