С очила…
изглеждаш някак странно с очила
сериозен ала също светло весел
очите ти разпръсват синева
със тях достигаш залеза ми цветен
рисувам те по зимното стъкло
представям си те ветроносен
изпратила съм не едно писмо
по пощальона слънчево – небесен
а ти не пишеш кротко си мълчиш
и в думите ми като сянка скиташ
но вътрешно аз зная че кипиш
с душата ми вселената прелиташ
държат ни още древни правила
ала ще счупим тежките окови
ще се зареем бели в тишина
в космичните изписани завои
ще се досбъднат дивните мечти
когато в теб прелея сред простора
една звезда отново ще блести
пътеводител за стотици хора
12.12.2016г.
Елица
;)
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар