Във Варна...

NOTE: Днес бил Световен ден на поезията... Освен да си пожелая музата все така да ме спохожда и да продължавам да творя... Обичам стиховете, които пиша, обичам и тези, които ги четат и харесват. Благодаря на читателите за тяхната съпричастност. Чувствам се добре, когато излея натрупаните в мен рими или бели търсения... Вятърното ще продължи да е моя тих и спокоен пристан, за споделяне на мисли, чувства, странни хрумвания, прочетени и харесани от мен интересности.  Благодаря ти, че четеш, благодаря ти, че съпреживяваш с мен, благодаря ти просто че те има! А ние вече сме във Варна. Пробния сеанс в барокамерата мина успешно. От утре започват съществените процедури - по един път на ден, по час и десет минути. През другото време ще имаме време да си починем, да се разходим, да подишаме свеж морски въздух, просто да се разтоварим в различната обстановка. Вече успяхме и да се настаним. Вилата е страхотна и създава усещане за простор и уют. Все пак сме на последния етаж в една мансарда точно под звездите, както се пееше в песничката! Ами като че ли за момента е това. Ако ми се пише и компютъра не дава проблеми ще драсна през следващите дни, ако ли не - като се приберем. Но по-вероятно е да пиша. То е по-силно от мен... А близоста на морето може би ще роди интересности... Следващите дни ще си покаже... :)

21.03.2016г.

Ели