Всяка нощ...

Всяка нощ…

Във полунощ те викам в моя сън,

разказвам ти истории, споделям тайни,

а твоя приказен вълшебен звън,

обгръща сетивата ми омайни.

Стоиш заслушан влюбено във мен,

усмихваш се на кротката ми нежност,

усещаш се от мене пак спасен,

попивайки душата ми в летежност.

Сред облаците тихичко вървим,

във дъждове следите си пилеем

и все нагоре двама се стремим,

сред синьото свободни пак се реем.

Целуваш мойте вятърни коси,

снагата ми от атоми прегръщаш,

Луната във очите ни блести,

тъй всяка нощ света ми преобръщаш.

Обичам да се скитам само с теб,

да вдишвам аромата на духа ти,

а после във изгряващия ден

да се завръщам скрила любовта ни.

07.06.2018г.

Елица

*****