Единни...

Единни…

Присъда ли е или пък награда,

изпитата до дъното вина,

в душата ти оставам вечно млада,

целуната от слънцето вълна.

През теб минавам, скитам надалече,

Земята ми е тясна и боли,

една надежда времето облече,

на моите копнеещи следи.

Безкрайна сила вътре в мен извира,

посоката намира и тече,

петаче за късмет във джоба скрива,

прошепва ми, че всъщност е добре.

Една любов маркира „Оцеляла“,

във синьото безоблачно небе

и пак се виждам вятърно поспряла,

във твоето премигващо сърце.

Оставам миг до два и си отивам,

прегърнала вълшебните мечти

и пак докрайно вътре в теб се скривам.

Единни сме, усещаш го, нали?

11.03.2019г.

Елица