Една любов…

Една любов…

Една любов по улиците скита,

разхожда се измокрена в дъжда,

а нощем в безграничното отлита,

попива в многоцветната дъга.

Тя пази нежни съкровени тайни,

със пръсти все рисува по стъкла,

пътеките И вятърно незнайни,

са видими наяве и в съня.

Понякога е тъжна и ридае,

а друг път е усмихнат полутон,

с децата на въже с успех играе,

със облаците диша във синхрон.

Палтото и е винаги на кръпки,

косата и е стегната със шал,

в очите и замислени и дръзки,

света надежда звездна е прибрал.

Ако я срещнеш тихо прегърни я

и прислони я в своето сърце,

а после във безкрайното пусни я,

със двете си жадуващи ръце.

След нея ще остане светлината,

досбъднати ще бъдат куп мечти

и някъде дълбоко в тишината,

душата ми със твойта ще трепти.

11.04.2019г.

Елица