Не съжалявай...

Не съжалявай…

Не съжалявай, друго е сега

препускащото в костите ни време,

а моята лъчиста синева,

отхвърля всеки ден по малко бреме.

Невидими са нашите криле,

във други измерения говорят,

с копнежите на звездното небе,

от Бог те незабрава молят.

Пътека ни е вечната любов,

оставят в нас скалите отпечатък,

живота ни предречено суров,

през пръстите изтича все нататък.

Досбъднати ще бъдем с тебе пак -

два пламъка пулсиращи с надежда,

от слънцето невидим светъл знак,

към бъдещето вятърно отвежда.

12.02.2019г.

Елица

*****