В неделя съм тиха. Изпълнена с невидима
светлина. Събирам се във себе си. Прибирам в дълбокото огромните си крила. Оставям
ги да си почиват. Обичам да си поспивам до късно. После препускам по
телевизионните канали и гледам толк шоута. От тях винаги научавам някоя
интересност. Правя си чай и го отпивам на малки глътки докато се опитвам да се
разсъня. После започва разтребването на къщата – моя храм. Сгъвам дрехите,
мечтите си, подреждам в правилните чекмеджета мислите си. Постепенно сърцето ми забавя ритъм. В унисон
с есенната летаргия. Пускам си музика. Някоя любима банда от старото време. И
докато от тонколоните ме съпровожда песен, с която пея и танцувам в такт вкъщи
става чисто. Децата ме гледат с блеснали очи. Показват ми постиженията си на
поредната интересна компютърна игра. Идва време и за готвене. Някоя весела супа
от усмихнати картофи. След всичко привечер ми остава време да напиша и някой
стих. Да докосна Вселената с думи родени от душата ми. Когато притъмнее паля
белия фенер на прозореца в спалнята. Оставям светлинката към моя свят да грее в
тъмното. И да осветява пътя към мен и ангелската ми същност. А после заспивам
сгушена в любимите ръце. Готова за предизвикателствата на утрото.
Елица
09.10.2016г.
неделя
Няма коментари:
Публикуване на коментар