Днес се навършват 20 години от излизането на
първи епизод на любимия ми сериал „La Femme Nikita”
по телевизията в САЩ! В България помня, че започнаха да го
излъчват по Нова телевизия в края на същата година. И
сега и сега от време на време продължавам да гледам по някой епизод и да се
откривам в героинята. Има нещо в погледа, по което си приличаме с Пета. Дали
това е случайност или някаква космическа обусловеност... бъдещето ще отговори
на този въпрос! А днес – честита 20 годишнина на любимата героиня. <3 Финала
в сериала остана отворен. Феновете вярват, че рано или късно мисията на Никита,
като шеф на Първи отдел ще приключи и мечтата и за малка бяла къщичка, с
ограда, градина и кокер шпаньол и живот споделен с любимия и Майкъл ще се
сбъдне... Дано. Усмихнах се като си ги представих!...
Ели
Намерена...
Открих се тихо
скътана във Нея
Безмълвна и далечна
светлина
Сега вълшебна и
трептяща грея
Във моята красива
равнина
Изминалите вятърни
години
Вратите ни отключиха
назад
Във сънища мечтите ни
спасили
Шептят за бял
космически обрат
Различни сме –
възкръснахме сурови
С невидими в реалното
криле
Ала за път далечен
сме готови
Във синьото
безоблачно небе
Превързвам с обич старите
си рани
А ти мълчиш след мене
се топиш
По пътища от минало
избрани
Със сянката си тлееш
и летиш
Все още си човек но
вътре в тебе
Е птицата от стари
времена
Във ритъм със отлитащото
време
Ще си припомниш нашата
земя
Едно щастливо кътче във
безкрая
В което някой ден ще
заблестим
Частица то е източна от
Рая
Душите си във него ще
спасим
13.01.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар