Но аз съм пак вълшебната река…
аз вечно търся вятърна небето
на сън разпервам моите крила
с копнеж тупти неистово сърцето
доспазвайки наземни правила
душата е пристегната в окови
лети и се и търси светлина
стремежите и минали и нови
са скрити сред лъчиста тишина
отдавна бях войник и лист отронен
със тебе оцелявах и горях
в далечен свят невидим и огромен
като звезда магическа блестях
погубвах враговете със усмивка
със меча си чертаех бъднини
изпих до дъно чашата с горчивка
в космическите тъмни дълбини
но имах твойта обич белостенна
и силна бях във свойта самота
а тайната ни вечно съкровенна
се сливаше бездумна с радостта
измина много време оттогава
но аз съм пак вълшебната река
която във очите ти остава
единствена посока във дъжда
ний пак ще бъдем огнено свободни
частици две преплетени в анфас
следите ни щастливо добротворни
остават само в Божията власт
22.12.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар