Пробуждане....

* * * * *

На житата в утро се усмихнах,

на слънцето помахах със ръка,

по вятъра игриво ти намигнах

и нарисувах в мислите дъга.

Мечтите разпилях по склон небесен,

прегърнах вярата покълнала във мен,

и стана пътя ми отново лесен

от птици и реалност озарен.

Петак търкулнах за късмет в тревата,

усмихнах се на срещнат непознат,

пробудиха се странно сетивата,

от избора внезапно осъзнат.

Заключих се във малкото пространство,

душа-сърце побрало във едно,

ще продължа със тихо постоянство,

да вярвам, че обичам за добро.

И някой ден, когато не очаквам

по пътя на живота оцветен,

се виждам как от щастие заплаквам

под погледа ти в мене разтопен.

@Eli

 * * * * *