За любовта...

За любовта...

Ръце простира нежно любовта,

по облаците търсеща се скита,

разпръсква къс надежда над света,

а после във безкрайното отлита.

Приучва ни да бъдем все добри

и волни като огнените птици,

а в нашите магически следи,

да крие Бог от своите зеници.

Изпълва с мисъл нашата съдба,

помага ни да гоним ветровете

и в хиляди написани лета,

подтиска в нас гнева и страховете.

Закрилник е на нашите мечти,

превръща ги в реалности вълшебни,

на сън със нас неистово лети,

по пътища стаено съкровенни.

Живеем с теб отдавна в любовта –

два пламъка преплетени за вечност,

накрая пак затворили кръга,

ще се стопим в небесната нетленност.

11.08.2018г.

Елица

*****