Сафо
Пустинна
земя
Тръгва си
нощта, после още една
и еднакви
отново са те, ти не си до мен.
Всяка нощ
така няма да зaспя,
докато не
видя поне твоето лице.
А деня
завъртя колело от сънища
и съня за
нея замъгли реалността.
Последната
надежда ли си ти?
С дъждовни
облаци ще дойдеш ли?
Ще носиш ли
вода за моята пустинна земя?
Тръгва си
нощта, после още една
и отново ще
гледам навън, на яве и на сън.
Всяка нощ
така няма да заспя,
докато не
видя поне твоето лице.
А деня
завъртя колело от сънища
и съня за
нея замъгли реалността.
Последната
надежда ли си ти?
С дъждовни
облаци ще дойдеш ли?
Ще носиш ли
вода за моята пустинна земя?
Последната
надежда остани.
Със вятъра
при мене се върни.
Без тебе тъжно е във моята пустинна земя. (х2)
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар