Като птица...

Като птица…

Споделена виждам любовта

във вечното вълшебно огледало,

спокойно грее моята душа,

във звездното космическо начало.

Земята е за кратко моя дом,

но светъл път ме чака надалече,

у мене се процежда като стон

прозрение – безсмъртна ще съм вече.

Отново ще разперя аз крила,

по друмите на пето измерение,

а новите вселенски правила,

следите ни ще слеят в единение.

И знай, че ще пребъде светлина,

в божествената огнена зеница,

а моята нетленна тишина,

в безвремие ще скита като птица.

17.02.2018г.

Елица

*****