СуперНова....

 

 

СуперНова….

 

Потъват сетивата в необят,

бездумно се процеждат всички тайни,

отново сме в невидимия свят

по пътища от минало омайни.

 

Трепти звездата ми в едно небе

за тебе пак единствена посока,

прегръщаш с обич моето сърце,

душата ми разлистено дълбока.

 

На пясъка изписвам свобода,

нозете боси тихичко запяват,

разпервам пак огромните крила,

над облаците те се разпиляват.

 

Снагата ми от вятър и мечти

във твоите ръце без глас потъва,

открадваш с устрем моите очи,

стрелецът тетивата си опъва.

 

Пронизва като огън любовта

родена там далеч във старо време,

завръща се с усмивка радостта

отхвърлила наземното си бреме.

 

Покълнало е новото дърво,

от бурите света то ще опази,

а нашето преплетено стебло

се стрелва сред божествени талази.

 

И викаме във нашите следи -

два камъка родили светлината,

безвремието пак се суети

прегърнало до болка тишината.

 

В магичното на сините вълни

се носи песента ми като птица,

пътеката чертае и върви,

изгряла като алена Зорница.

 

Избухва СуперНова над света

посоките към бъдното се сливат

в добро е претопен врага

надеждите пречистени пулсират.

 

16.02.2021г.

Елица

 

 *****