Обичам те...

Обичам те…

(Реалните усещания за вечност)

                                    на Жоро

„Обичам те“ прошепвам тихо в мрака

и пак съм сгушена във твоите ръце

замислено часовника ни трака

усещам се неистово добре.

„Обичам те“ отвръщаш устремено

и тихо стопляш моето сърце

обичане от времето спасено

се устремява в синьото небе.

Две птици сме осъдени на вечност

под ярките блещукащи звезди

потъвам в теб с нескрита тиха нежност

попиваш ти във моите очи.

А послеписа просто е посока

на нашите магически следи

една любов като света дълбока

ще ни досбъдне в идващите дни.

01.11.2016г.

Елица