Септември...
Септември се разстила
по тревите
Чертае кръгове във
синьото небе
Изгражда път нагоре
към мечтите
Извиращи от моето
сърце
Красиво слънце нежно
ми се смее
Дъждът прогонва всяка
самота
Надеждата ми знам ще
оцелее
Сред есенна лъчиста
тишина
Пристъпвам боса в
падналите листи
Дърветата докосвам
със душа
От мислите ми огнени
и чисти
Избликва разлюляна
светлина
Косите ми пристягат
ветровете
По пръстите ми тича
любовта
Прогонила далече
страховете
В просторите с
крилете си летя
Една звезда ме следва
над полята
Чертае ме във профил
и в анфас
Тя ще пребори с
устрем тъмнината
Прегръщайки доброто
вътре в нас
А Той остава някъде
във мене
Една подкова вяра и
море
И в ритъм със
изтичащото време
Безкрайния ми свят ще
побере
18.09.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар