Следработно...

Следработно…

Птиците се смеят във простора

вятърът ми шепне до капчук

вглеждам се в забързаните хора

радостно е още да съм тук.

Пали ме неистово съдбата

като влак годините летят

зная ще достигна свободата

щом мечтите още ме зовът.

Времето е спряло вътре в мене

то остана на една скала

песен нежна водопад ми пее

в неговите капки се теша.

Пак се скитам със нозете боси

и сънувам Вечната любов

после завъртяна във въпроси

следвам пътя стар ала и нов.

Знай ще съм висока и дълбока

с разпилени изгревни коси

в моята усмивка синеока

твоето сърце ще се стопи.

Но сега отлитам надалече

в тази тъй красива равнина

за почивка време ми е вече

сред лъчиста звездна тишина.

12.05.2016г.

Елица

NOTE: (Стига съм работила, тя работата край няма, но все някога ще я изработя, знам си аз…:))))))