Източни небеса…

"Което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го с душата си."

Димитър Талев

Източни небеса…

Говорих с теб, шептеше ми със вятър,

в магия ме държеше със слова,

във някакъв невидим звезден театър,

нахлу ти нежно в моята глава.

За вечната любов редихме рими,

до свойта гръд ме приласка с ръка,

а после двама атомно щастливи,

прогонихме безмерната тъга.

Полето се усмихна и предрече,

че винаги ще чувам твоя глас,

пак песничка на тебе ме обрече,

а ти отново гледаше в захлас.

Разказа ми безбройните си тайни,

сърцето ти във мене затуптя,

а после във очите ми омайни

ти общата ни вечност разгоря.

Шофирах бавно. Водена от птици,

изпратени от твоята земя,

във техните копнеещи зеници,

заключих красотата на мига.

Прибрах се нова, цялостна и бяла,

прегърната от твоята душа,

звездата ми отново бе изгряла

във източни далечни небеса.

06.06.2019г.

Елица

*****